Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
8 июл. 2015 г., 23:47

Ела, любов!

468 0 2

Ела, любов!

Ела в среднощен час!

Без покана. Скъсай обръча,

душата да не е рана.

Чака моминската риза разстлана -

напъпила цветна поляна -

за теб изтъкана.

Забравила майчини думи,

като суша уловила жадно вода

и пие ли, пие!

В безмълвие.

Ела, любов!

Бъди вдъхновение -

за нов живот, за изцеление!

Отмий този черен загар - минало,

с птиците да поемем на юг

и да изминем спокойно дългия път.

Ела, любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0