Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Jul 8, 2015, 11:47 PM

Ела, любов!

  Poetry
467 0 2

Ела, любов!

Ела в среднощен час!

Без покана. Скъсай обръча,

душата да не е рана.

Чака моминската риза разстлана -

напъпила цветна поляна -

за теб изтъкана.

Забравила майчини думи,

като суша уловила жадно вода

и пие ли, пие!

В безмълвие.

Ела, любов!

Бъди вдъхновение -

за нов живот, за изцеление!

Отмий този черен загар - минало,

с птиците да поемем на юг

и да изминем спокойно дългия път.

Ела, любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0