Ела, любов!
Ела в среднощен час!
Без покана. Скъсай обръча,
душата да не е рана.
Чака моминската риза разстлана -
напъпила цветна поляна -
за теб изтъкана.
Забравила майчини думи,
като суша уловила жадно вода
и пие ли, пие!
В безмълвие.
Ела, любов!
Бъди вдъхновение -
за нов живот, за изцеление!
Отмий този черен загар - минало,
с птиците да поемем на юг
и да изминем спокойно дългия път.
Ела, любов!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.