22 oct 2017, 21:07

Ела, любов!

  Poesía
544 2 8

Ела, любов! -

в бащината къща, 

где птиците гнезда свиха 

и после отлетяха. 

 

Ела, любов! - 

с огъня, на който

осъдени душите тляха 

и накрая оцеляха. 

Очакват пак деня. 

 

Ела, любов! 

Ето ме на прага. 

Посрещам снахата и сина. 

Без вина. 

 

Съдбата не виня. 

Понякога е много синя. 

Кошмарът остана в съня, 

а щастието ме застигна. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам за снахата, Васе.
    Пожелавам да я обичаш като своя дъщеря и тя теб като майка.
    Прекрасно стихче.
  • "Ела Любов!"И ето я,тя идва.
    Поздрав от мен!
  • Хубаво,Василка!От сърцето!Поздрави!
  • Много е хубаво, Васе! Пълни душата... Поздрави!
  • Великолепен стих, Васе! Щастието е вътрешно усещане. Желая ти винаги да има какво да те прави щастлива! Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...