Ела, любов! -
в бащината къща,
где птиците гнезда свиха
и после отлетяха.
Ела, любов! -
с огъня, на който
осъдени душите тляха
и накрая оцеляха.
Очакват пак деня.
Ела, любов!
Ето ме на прага.
Посрещам снахата и сина.
Без вина.
Съдбата не виня.
Понякога е много синя.
Кошмарът остана в съня,
а щастието ме застигна.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
