Oct 22, 2017, 9:07 PM
Ела, любов!
Ела, любов! -
в бащината къща,
где птиците гнезда свиха
и после отлетяха.
Ела, любов! -
с огъня, на който
осъдени душите тляха
и накрая оцеляха.
Очакват пак деня.
Ела, любов!
Ето ме на прага.
Посрещам снахата и сина.
Без вина.
Съдбата не виня.
Понякога е много синя.
Кошмарът остана в съня,
а щастието ме застигна.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Ела Любов!"И ето я,тя идва.
Поздрав от мен! -
Хубаво,Василка!От сърцето!Поздрави!
-
Много хубаво стихотворение! Поздравления, Васе!
-
Много е хубаво, Васе! Пълни душата... Поздрави!
-
Великолепен стих, Васе! Щастието е вътрешно усещане. Желая ти винаги да има какво да те прави щастлива! Поздрави!
-
Браво! Сега го дръж здраво това щастие!
-
Прекрасен стих, за новото начало!
-
Да ти бъде, Васе!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пожелавам да я обичаш като своя дъщеря и тя теб като майка.
Прекрасно стихче.