22 окт. 2017 г., 21:07

Ела, любов!

543 2 8

Ела, любов! -

в бащината къща, 

где птиците гнезда свиха 

и после отлетяха. 

 

Ела, любов! - 

с огъня, на който

осъдени душите тляха 

и накрая оцеляха. 

Очакват пак деня. 

 

Ела, любов! 

Ето ме на прага. 

Посрещам снахата и сина. 

Без вина. 

 

Съдбата не виня. 

Понякога е много синя. 

Кошмарът остана в съня, 

а щастието ме застигна. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам за снахата, Васе.
    Пожелавам да я обичаш като своя дъщеря и тя теб като майка.
    Прекрасно стихче.
  • "Ела Любов!"И ето я,тя идва.
    Поздрав от мен!
  • Хубаво,Василка!От сърцето!Поздрави!
  • Много е хубаво, Васе! Пълни душата... Поздрави!
  • Великолепен стих, Васе! Щастието е вътрешно усещане. Желая ти винаги да има какво да те прави щастлива! Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...