Ела, любов! -
в бащината къща,
где птиците гнезда свиха
и после отлетяха.
Ела, любов! -
с огъня, на който
осъдени душите тляха
и накрая оцеляха.
Очакват пак деня.
Ела, любов!
Ето ме на прага.
Посрещам снахата и сина.
Без вина.
Съдбата не виня.
Понякога е много синя.
Кошмарът остана в съня,
а щастието ме застигна.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Пожелавам да я обичаш като своя дъщеря и тя теб като майка.
Прекрасно стихче.