Ела, миг
Ела, миг, желая те, върни се отново,
пак си се заврял при някой друг!
Ела, постой задълго и озари виновно
мойта пустош, с твоя нежен звук!
Ела, не като декор на мъртва планета,
а миг, с кръвта на алени макове в степта,
с зелени листа на крайпътни дървета,
нежно полъхнати, на вятъра от страстта!
Ела, миг, желая те, върни се отново,
при зимата ли свря се и хлопна врата!?
Ела при мен и Слънцето, с храна и покой!
За тебе ще изпея пак "Одата на радостта"!
пак си се заврял при някой друг!
Ела, постой задълго и озари виновно
мойта пустош, с твоя нежен звук!
Ела, не като декор на мъртва планета,
а миг, с кръвта на алени макове в степта,
с зелени листа на крайпътни дървета,
нежно полъхнати, на вятъра от страстта!
Ела, миг, желая те, върни се отново,
при зимата ли свря се и хлопна врата!?
Ела при мен и Слънцето, с храна и покой!
За тебе ще изпея пак "Одата на радостта"!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
