Nov 3, 2007, 12:52 PM

Ела, миг

  Poetry » Love
1K 0 10
Ела, миг, желая те, върни се отново,
пак си се заврял при някой друг!
Ела, постой задълго и озари виновно
мойта пустош, с твоя нежен звук!

Ела, не като декор на мъртва планета,
а миг, с кръвта на алени макове в степта,
с зелени листа на крайпътни дървета,
нежно полъхнати, на вятъра от страстта!

Ела, миг, желая те, върни се отново,
при зимата ли свря се и хлопна врата!?
Ела при мен и Слънцето, с храна и покой!
За тебе ще изпея пак "Одата на радостта"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...