Nov 3, 2007, 12:52 PM

Ела, миг

  Poetry » Love
1K 0 10
Ела, миг, желая те, върни се отново,
пак си се заврял при някой друг!
Ела, постой задълго и озари виновно
мойта пустош, с твоя нежен звук!

Ела, не като декор на мъртва планета,
а миг, с кръвта на алени макове в степта,
с зелени листа на крайпътни дървета,
нежно полъхнати, на вятъра от страстта!

Ела, миг, желая те, върни се отново,
при зимата ли свря се и хлопна врата!?
Ела при мен и Слънцето, с храна и покой!
За тебе ще изпея пак "Одата на радостта"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...