Отново елегия сътворява сърцето, отново гарванът злобно заговаря. Отново венец от бодли пронизва лицето, отново вратата към света се зтваря. Наоколо звучи елегично стенание, овехтялата арфа струните си разкъсва. Мелодията се слива с насъщното ридание, което като дъжд тъгата разпръсва...
Не,че искам да се оправдавам,но обичам нещата да бъдат ясни...Това стихотворение съм го писала,когато бях на 13,а Ботевата "Елегия" ми е била тогава непозната
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
Поздрав!