Отново елегия сътворява сърцето, отново гарванът злобно заговаря. Отново венец от бодли пронизва лицето, отново вратата към света се зтваря. Наоколо звучи елегично стенание, овехтялата арфа струните си разкъсва. Мелодията се слива с насъщното ридание, което като дъжд тъгата разпръсва...
Не,че искам да се оправдавам,но обичам нещата да бъдат ясни...Това стихотворение съм го писала,когато бях на 13,а Ботевата "Елегия" ми е била тогава непозната
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!