Отново елегия сътворява сърцето,
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание,
овехтялата арфа струните си разкъсва.
Мелодията се слива с насъщното ридание,
което като дъжд тъгата разпръсва...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up