Dec 1, 2007, 10:48 AM

ЕЛЕГИЯ

1.2K 0 5
Отново елегия сътворява сърцето,
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание,
овехтялата арфа струните си разкъсва.
Мелодията се слива с насъщното ридание,
което като дъжд тъгата разпръсва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Не,че искам да се оправдавам,но обичам нещата да бъдат ясни...Това стихотворение съм го писала,когато бях на 13,а Ботевата "Елегия" ми е била тогава непозната
  • другия път измисли заглавие
    което не копира стихотворение на Ботев
    поздравления все пак!
  • Браво!!!
  • Поздрав!
    Хареса ми.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...