ЕЛЕГИЯ
Отново елегия сътворява сърцето,
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание,
овехтялата арфа струните си разкъсва.
Мелодията се слива с насъщното ридание,
което като дъжд тъгата разпръсва...
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание,
овехтялата арфа струните си разкъсва.
Мелодията се слива с насъщното ридание,
което като дъжд тъгата разпръсва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дея Всички права запазени
