Елементарна статистика

Ту отваряш очи.

Ту залязват клепачите.

Постелята гузно мълчи.

Смехът всеки миг ще заплаче.

Аз съм същият и сега, и преди.

Ти умори се от чакане.

Преди път, поне, поседни.

После, в тефтерчето и мен отметни,

към другите изпуснати влакове.

Солената тишина сладникаво прокънтява...

били сме каквито били -

пак ще се срещнем тъдява.

Единия от нас по-малко ще го боли,

другият може, все още, да се надява.