Елементарна статистика
Ту отваряш очи.
Ту залязват клепачите.
Постелята гузно мълчи.
Смехът всеки миг ще заплаче.
Аз съм същият и сега, и преди.
Ти умори се от чакане.
Преди път, поне, поседни.
После, в тефтерчето и мен отметни,
към другите изпуснати влакове.
Солената тишина сладникаво прокънтява...
били сме каквито били -
пак ще се срещнем тъдява.
Единия от нас по-малко ще го боли,
другият може, все още, да се надява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
