Ту отваряш очи.
Ту залязват клепачите.
Постелята гузно мълчи.
Смехът всеки миг ще заплаче.
Аз съм същият и сега, и преди.
Ти умори се от чакане.
Преди път, поне, поседни.
После, в тефтерчето и мен отметни,
към другите изпуснати влакове.
Солената тишина сладникаво прокънтява...
били сме каквито били -
пак ще се срещнем тъдява.
Единия от нас по-малко ще го боли,
другият може, все още, да се надява.
© Милко Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
