17 oct 2009, 11:13

Елементарно

  Poesía » Civil
961 1 6

Живях елементарно, просто

и думите ми са такива.

Далеч от Бог и от апостол.

И мисля си, че бях щастлива.

 

Живях далеч от суетата.

Обичах, мразих и прощавах.

Загърбвах в себе си жената,

но безразлична не минавах

 

край плачещо дете, край огън

през разлюляна житна нива.

Приемах чуждата тревога,

от чужда болка аз отпивах.

 

Не се срамувам да живея

елементарно, просто, диво.

Да се преструвам не умея

и няма как да ми отива.

 

17.10.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....