Живях елементарно, просто
и думите ми са такива.
Далеч от Бог и от апостол.
И мисля си, че бях щастлива.
Живях далеч от суетата.
Обичах, мразих и прощавах.
Загърбвах в себе си жената,
но безразлична не минавах
край плачещо дете, край огън
през разлюляна житна нива.
Приемах чуждата тревога,
от чужда болка аз отпивах.
Не се срамувам да живея
елементарно, просто, диво.
Да се преструвам не умея
и няма как да ми отива.
17.10.09
© Гинка Гарева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
