Живях елементарно, просто
и думите ми са такива.
Далеч от Бог и от апостол.
И мисля си, че бях щастлива.
Живях далеч от суетата.
Обичах, мразих и прощавах.
Загърбвах в себе си жената,
но безразлична не минавах
край плачещо дете, край огън
през разлюляна житна нива.
Приемах чуждата тревога,
от чужда болка аз отпивах.
Не се срамувам да живея
елементарно, просто, диво.
Да се преструвам не умея
и няма как да ми отива.
17.10.09
© Гинка Гарева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
