Живях елементарно, просто
и думите ми са такива.
Далеч от Бог и от апостол.
И мисля си, че бях щастлива.
Живях далеч от суетата.
Обичах, мразих и прощавах.
Загърбвах в себе си жената,
но безразлична не минавах
край плачещо дете, край огън
през разлюляна житна нива.
Приемах чуждата тревога,
от чужда болка аз отпивах.
Не се срамувам да живея
елементарно, просто, диво.
Да се преструвам не умея
и няма как да ми отива.
17.10.09
© Гинка Гарева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
