10 jul 2012, 17:27

Елементарно за елементарните частици

  Poesía
1.6K 1 14

 

 

Аз съм малка, защото,

макар и голям,

този свят има някакви граници.

Натежава кълбото

със всеки нов грам,

жива плът или мъртви придатъци.

 

Аз съм малка, защото

по-малко боли,

ако гушнала облаци меки,

ме свалят от високо -

по-лесно, нали,

се пропада, когато си лека.

 

Аз съм малка, но в мисли

с безвреден размер

моят морз безпогрешно достига

до ония лъчисти

звезди в свода чер,

през които вселената мига.

 

Аз съм малка, но свикнах -

дали затова
кръгозорът ми цял свят побира?
Май по-лесно се вниква
в големи неща,
ако в малките погледът спира.

 

Може би, съм със кратък

живот -  неутрон,

но съм част от разпад на мелодия -

по-добре да си малък,

но истински тон,

вместо цяла фалшива рапсодия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рядко стигам дотам, че да няма какво да кажа... Е, в случая предпочитам да замълча пред това уникално стихотворение! Браво, Рая!
  • Хубаво и интересно пишете, не спирайте !!!
  • Музиката работи с понятието звук и го разглежда като тон и шум. Няма истински и неистински тонове. Рапсодията е жанр. Правя тази забележка защото виждам нещо много хубаво на вашата страничка. С уважение!
  • "по-добре да си малък,
    но истински тон,
    вместо цяла фалшива рапсодия."

    И от мен - браво!
  • Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...