Аз съм малка, защото,
макар и голям,
този свят има някакви граници.
Натежава кълбото
със всеки нов грам,
жива плът или мъртви придатъци.
Аз съм малка, защото
по-малко боли,
ако гушнала облаци меки,
ме свалят от високо -
по-лесно, нали,
се пропада, когато си лека.
Аз съм малка, но в мисли
с безвреден размер
моят морз безпогрешно достига
до ония лъчисти
звезди в свода чер,
през които вселената мига.
Аз съм малка, но свикнах -
дали затова
кръгозорът ми цял свят побира?
Май по-лесно се вниква
в големи неща,
ако в малките погледът спира.
Може би, съм със кратък
живот - неутрон,
но съм част от разпад на мелодия -
по-добре да си малък,
но истински тон,
вместо цяла фалшива рапсодия.
© Рая Todos los derechos reservados