10 июл. 2012 г., 17:27

Елементарно за елементарните частици

1.6K 1 14

 

 

Аз съм малка, защото,

макар и голям,

този свят има някакви граници.

Натежава кълбото

със всеки нов грам,

жива плът или мъртви придатъци.

 

Аз съм малка, защото

по-малко боли,

ако гушнала облаци меки,

ме свалят от високо -

по-лесно, нали,

се пропада, когато си лека.

 

Аз съм малка, но в мисли

с безвреден размер

моят морз безпогрешно достига

до ония лъчисти

звезди в свода чер,

през които вселената мига.

 

Аз съм малка, но свикнах -

дали затова
кръгозорът ми цял свят побира?
Май по-лесно се вниква
в големи неща,
ако в малките погледът спира.

 

Може би, съм със кратък

живот -  неутрон,

но съм част от разпад на мелодия -

по-добре да си малък,

но истински тон,

вместо цяла фалшива рапсодия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рядко стигам дотам, че да няма какво да кажа... Е, в случая предпочитам да замълча пред това уникално стихотворение! Браво, Рая!
  • Хубаво и интересно пишете, не спирайте !!!
  • Музиката работи с понятието звук и го разглежда като тон и шум. Няма истински и неистински тонове. Рапсодията е жанр. Правя тази забележка защото виждам нещо много хубаво на вашата страничка. С уважение!
  • "по-добре да си малък,
    но истински тон,
    вместо цяла фалшива рапсодия."

    И от мен - браво!
  • Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....