10.07.2012 г., 17:27

Елементарно за елементарните частици

1.6K 1 14

 

 

Аз съм малка, защото,

макар и голям,

този свят има някакви граници.

Натежава кълбото

със всеки нов грам,

жива плът или мъртви придатъци.

 

Аз съм малка, защото

по-малко боли,

ако гушнала облаци меки,

ме свалят от високо -

по-лесно, нали,

се пропада, когато си лека.

 

Аз съм малка, но в мисли

с безвреден размер

моят морз безпогрешно достига

до ония лъчисти

звезди в свода чер,

през които вселената мига.

 

Аз съм малка, но свикнах -

дали затова
кръгозорът ми цял свят побира?
Май по-лесно се вниква
в големи неща,
ако в малките погледът спира.

 

Може би, съм със кратък

живот -  неутрон,

но съм част от разпад на мелодия -

по-добре да си малък,

но истински тон,

вместо цяла фалшива рапсодия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рядко стигам дотам, че да няма какво да кажа... Е, в случая предпочитам да замълча пред това уникално стихотворение! Браво, Рая!
  • Хубаво и интересно пишете, не спирайте !!!
  • Музиката работи с понятието звук и го разглежда като тон и шум. Няма истински и неистински тонове. Рапсодията е жанр. Правя тази забележка защото виждам нещо много хубаво на вашата страничка. С уважение!
  • "по-добре да си малък,
    но истински тон,
    вместо цяла фалшива рапсодия."

    И от мен - браво!
  • Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...