24 oct 2024, 14:16

Емигрантски наброски

  Poesía
475 7 19

 

                    Горчива скръб сърца ни трови...

 

                                          П. Яворов

 

Завърне ли се моето момче 

от далечната чужбина –

един глас в мен ще изрече:

човек жадува за Родината.

 

Небето сякаш изведнъж 

в светлината се разтваря 

и руква радост като дъжд, 

която в песен се повтаря. 

 

Жената на домашния ни кът 

от любов е премаляла. 

Синът е преболедувал път 

за среща след раздялата. 

 

И сълзите ми оживяват.

И се усещам емигрант 

в собствената си държава!

Подобно еретик във храм. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...