Горчива скръб сърца ни трови...
П. Яворов
Завърне ли се моето момче
от далечната чужбина –
един глас в мен ще изрече:
човек жадува за Родината.
Небето сякаш изведнъж
в светлината се разтваря
и руква радост като дъжд,
която в песен се повтаря.
Жената на домашния ни кът
от любов е премаляла.
Синът е преболедувал път
за среща след раздялата.
И сълзите ми оживяват.
И се усещам емигрант
в собствената си държава!
Подобно еретик във храм.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
