Емигрантски наброски
Горчива скръб сърца ни трови...
П. Яворов
Завърне ли се моето момче
от далечната чужбина –
един глас в мен ще изрече:
човек жадува за Родината.
Небето сякаш изведнъж
в светлината се разтваря
и руква радост като дъжд,
която в песен се повтаря.
Жената на домашния ни кът
от любов е премаляла.
Синът е преболедувал път
за среща след раздялата.
И сълзите ми оживяват.
И се усещам емигрант
в собствената си държава!
Подобно еретик във храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
