Ranrozar (Стойчо Станев)
646 19424
24 окт. 2024 г., 14:16

Емигрантски наброски 

  Поэзия
174 7 19

 

                    Горчива скръб сърца ни трови...

 

                                          П. Яворов

 

Завърне ли се моето момче 

от далечната чужбина –

един глас в мен ще изрече:

човек жадува за Родината.

 

Небето сякаш изведнъж 

в светлината се разтваря 

и руква радост като дъжд, 

която в песен се повтаря. 

 

Жената на домашния ни кът 

от любов е премаляла. 

Синът е преболедувал път 

за среща след раздялата. 

 

И сълзите ми оживяват.

И се усещам емигрант 

в собствената си държава!

Подобно еретик във храм. 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за Любими, Теодора!🙏
  • Благодаря за коментара, Таня!🙏
  • Много тъжно, но толкова истинско е това усещане! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!🙏
  • Небето сякаш изведнъж във светлината се разтваря
    и руква радост като дъжд, която в песен се повтаря. - срещата с най-близките до сърцето хора е балсам за душата
  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
  • Силен стих,Стойчо поздрави!!!
  • Благодаря за съпричастността,Даниела!🙏
    Благодаря за хубавите думи и оценката,Елка!🙏
  • Истински вълнуващ стих! Докосва всяка струна на сърцето! Поздравления!
  • Силен финал, Стойчо! До болка познато е споделеното в рими от теб.
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Миночка!🙏
  • Много силно и трогателно, Стойчо!
    Финалът ми докосна душата!
  • Благодаря за споделеното и оценките, Люси, Ивита, Латинка-Златна и Георги!🙏
  • Силно и болезнено.
    Поздравявам те.
  • "И се усещам емигрант
    в собствената си държава!"
    Някои емигранти в България са по-добре от много българи, които живеят в Родината си.

    Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • С Мисана...
    Немея!
    Поздравявам те, приятелю!
  • Стойчо,колко силно,изплакано!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
  • Еха, какъв финал само си заковал, Стойчо!:

    "И сълзите ми оживяват.
    И се усещам емигрант
    в собствената си държава!
    Подобно еретик във храм."

    Ефектно си изказал чистата истина. Поздравление!
Предложения
: ??:??