11 jun 2019, 21:14

Емигрантско лято

  Poesía » Otra
856 1 0

Дочакали отново знойно лято

и  като птиците отлитаме на юг.

О, сбогом, северни пространства,

гори във мене южния светлик.

 

Мен чака ме позната родна стряха,

пред прага мама, нижеща пипер,

в престилката си пъстра е събрала

един живот, изплакан все по мен.

 

Дъхти сеното прясно окосено,

със кремък клепа старата коса,

старикът мой, с косите побелели,

а всеки косъм-белег на скръбта.

 

Ще ме посрещнат, мама ще проплаче,

а тате ще отрони две сълзи

и глухо ще прошепне: "Хайде, старо,

завърна се синът ти, не плачи!"

 

Във стаята ухаеща на билки,

ще вляза като някой гост несрет.

Един щурец-свирец ще ме омайва

по цяла нощ със своя стар концерт.

 

От стария геран вода ще пия,

за да остана вечно у дома,

ще ме обгръща с майчина милувка

вълшебно хубава нощта.

 

В септември, с прелетните птици,

подгонени от есенни мъгли

отлитаме, а  вътре във душите

с листата капят майчини сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...