14 dic 2009, 0:06

Емигрантско Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
1.2K 0 13

                                                   Емигрантско Рождество

 

Сега е нощ, там някъде, далече...

По дворищата ходят коледари,

скрипти снегът  под стъпките им тежки,

проскърцват порти опустяли.

 

Навярно мама е опекла хляба

и  тате е край печката приседнал,

в огнището пращи до бяло

пак Бъдникът от лятото донесен.

 

Те сам-сами очакват благослови:

за пълен дом, за пъргави невести,

за много радост отдалече,

жълтици много, детски песни.

 

Наричат младите мъже, а тихо

една сълза  самотно се търкулва

по скулите на мама и застива.

Въздъхва тате, виното отпива.

 

И тръгват пак по пътя коледари,

Луната пък постила им  пътека.

Притихнала в очакване, Земята

на чудото - облича бяла дреха.

 

А тук е топло, уж тук няма зима,

защо обаче зъзна и си плача?

Душата ми нетленна пак полита,

насън макар, към  бащината стряха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...