14.12.2009 г., 0:06

Емигрантско Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

1.2K 0 13

                                                   Емигрантско Рождество

 

Сега е нощ, там някъде, далече...

По дворищата ходят коледари,

скрипти снегът  под стъпките им тежки,

проскърцват порти опустяли.

 

Навярно мама е опекла хляба

и  тате е край печката приседнал,

в огнището пращи до бяло

пак Бъдникът от лятото донесен.

 

Те сам-сами очакват благослови:

за пълен дом, за пъргави невести,

за много радост отдалече,

жълтици много, детски песни.

 

Наричат младите мъже, а тихо

една сълза  самотно се търкулва

по скулите на мама и застива.

Въздъхва тате, виното отпива.

 

И тръгват пак по пътя коледари,

Луната пък постила им  пътека.

Притихнала в очакване, Земята

на чудото - облича бяла дреха.

 

А тук е топло, уж тук няма зима,

защо обаче зъзна и си плача?

Душата ми нетленна пак полита,

насън макар, към  бащината стряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...