14.12.2009 г., 0:06

Емигрантско Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

1.2K 0 13

                                                   Емигрантско Рождество

 

Сега е нощ, там някъде, далече...

По дворищата ходят коледари,

скрипти снегът  под стъпките им тежки,

проскърцват порти опустяли.

 

Навярно мама е опекла хляба

и  тате е край печката приседнал,

в огнището пращи до бяло

пак Бъдникът от лятото донесен.

 

Те сам-сами очакват благослови:

за пълен дом, за пъргави невести,

за много радост отдалече,

жълтици много, детски песни.

 

Наричат младите мъже, а тихо

една сълза  самотно се търкулва

по скулите на мама и застива.

Въздъхва тате, виното отпива.

 

И тръгват пак по пътя коледари,

Луната пък постила им  пътека.

Притихнала в очакване, Земята

на чудото - облича бяла дреха.

 

А тук е топло, уж тук няма зима,

защо обаче зъзна и си плача?

Душата ми нетленна пак полита,

насън макар, към  бащината стряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...