Емигрантско Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал
Емигрантско Рождество
Сега е нощ, там някъде, далече...
По дворищата ходят коледари,
скрипти снегът под стъпките им тежки,
проскърцват порти опустяли.
Навярно мама е опекла хляба
и тате е край печката приседнал,
в огнището пращи до бяло
пак Бъдникът от лятото донесен.
Те сам-сами очакват благослови:
за пълен дом, за пъргави невести,
за много радост отдалече,
жълтици много, детски песни.
Наричат младите мъже, а тихо
една сълза самотно се търкулва
по скулите на мама и застива.
Въздъхва тате, виното отпива.
И тръгват пак по пътя коледари,
Луната пък постила им пътека.
Притихнала в очакване, Земята
на чудото - облича бяла дреха.
А тук е топло, уж тук няма зима,
защо обаче зъзна и си плача?
Душата ми нетленна пак полита,
насън макар, към бащината стряха.
© Таня Панайотова All rights reserved.
