14 дек. 2009 г., 00:06

Емигрантско Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

1.2K 0 13

                                                   Емигрантско Рождество

 

Сега е нощ, там някъде, далече...

По дворищата ходят коледари,

скрипти снегът  под стъпките им тежки,

проскърцват порти опустяли.

 

Навярно мама е опекла хляба

и  тате е край печката приседнал,

в огнището пращи до бяло

пак Бъдникът от лятото донесен.

 

Те сам-сами очакват благослови:

за пълен дом, за пъргави невести,

за много радост отдалече,

жълтици много, детски песни.

 

Наричат младите мъже, а тихо

една сълза  самотно се търкулва

по скулите на мама и застива.

Въздъхва тате, виното отпива.

 

И тръгват пак по пътя коледари,

Луната пък постила им  пътека.

Притихнала в очакване, Земята

на чудото - облича бяла дреха.

 

А тук е топло, уж тук няма зима,

защо обаче зъзна и си плача?

Душата ми нетленна пак полита,

насън макар, към  бащината стряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...