... а колко прозаично почвам

пред спирката на 280, Студентски, София

старомоден, средна възраст, младолик

второ висше - на спирката деца са ми

Непромокаем спортен моден шлифер

шик съм

вали, като из ведро младите заровили лица във телфеони под чадър

едно момиче без технологии седи и гледа напред без чадър

Сконфузен, но напълно категоричен

със старомоден, черен, чадър, като шатра

пристъпвам и заставам аз до нея без да кажа дума

тя смути се, но я успокоих с думи

"Спокойно - част от навес на спирката съм"

приеми ме, като част от тротоарният пейзаж

тя усмихна ми се - лъч от слънце между облаци дъждовни

и тълпата около нас

Отпусна се - видя че съм чаровен

няма да забравя очите и - с мигане помаха ми и ми каза незабравимо "чао"

пуснах я въпреки, че ме покани

джентълментско - въпреки, че дъждът бе спрял...