Sep 16, 2023, 8:15 AM

Дъжд вали до мен момиче без чадър

558 2 0

... а колко прозаично почвам

пред спирката на 280, Студентски, София

старомоден, средна възраст, младолик

второ висше - на спирката деца са ми

 

Непромокаем спортен моден шлифер

шик съм

вали, като из ведро младите заровили лица във телфеони под чадър

едно момиче без технологии седи и гледа напред без чадър

 

Сконфузен, но напълно категоричен

със старомоден, черен, чадър, като шатра

пристъпвам и заставам аз до нея без да кажа дума

тя смути се, но я успокоих с думи

"Спокойно - част от навес на спирката съм"

приеми ме, като част от тротоарният пейзаж

тя усмихна ми се - лъч от слънце между облаци дъждовни

и тълпата около нас

 

Отпусна се - видя че съм чаровен

няма да забравя очите и - с мигане помаха ми и ми каза незабравимо "чао"

пуснах я въпреки, че ме покани

джентълментско - въпреки, че дъждът бе спрял...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...