16 сент. 2023 г., 08:15

Дъжд вали до мен момиче без чадър

560 2 0

... а колко прозаично почвам

пред спирката на 280, Студентски, София

старомоден, средна възраст, младолик

второ висше - на спирката деца са ми

 

Непромокаем спортен моден шлифер

шик съм

вали, като из ведро младите заровили лица във телфеони под чадър

едно момиче без технологии седи и гледа напред без чадър

 

Сконфузен, но напълно категоричен

със старомоден, черен, чадър, като шатра

пристъпвам и заставам аз до нея без да кажа дума

тя смути се, но я успокоих с думи

"Спокойно - част от навес на спирката съм"

приеми ме, като част от тротоарният пейзаж

тя усмихна ми се - лъч от слънце между облаци дъждовни

и тълпата около нас

 

Отпусна се - видя че съм чаровен

няма да забравя очите и - с мигане помаха ми и ми каза незабравимо "чао"

пуснах я въпреки, че ме покани

джентълментско - въпреки, че дъждът бе спрял...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stew Carrey Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...