... а колко прозаично почвам
пред спирката на 280, Студентски, София
старомоден, средна възраст, младолик
второ висше - на спирката деца са ми
Непромокаем спортен моден шлифер
шик съм
вали, като из ведро младите заровили лица във телфеони под чадър
едно момиче без технологии седи и гледа напред без чадър
Сконфузен, но напълно категоричен
със старомоден, черен, чадър, като шатра
пристъпвам и заставам аз до нея без да кажа дума
тя смути се, но я успокоих с думи
"Спокойно - част от навес на спирката съм"
приеми ме, като част от тротоарният пейзаж
тя усмихна ми се - лъч от слънце между облаци дъждовни
и тълпата около нас
Отпусна се - видя че съм чаровен
няма да забравя очите и - с мигане помаха ми и ми каза незабравимо "чао"
пуснах я въпреки, че ме покани
джентълментско - въпреки, че дъждът бе спрял...
© Stew Carrey Все права защищены