Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене!
Ти моя си земя българска, ти си наша,
от теб аз черпя енергията в моя живот.
Друга земя не признавам, тя си е ваша,
обичам я свободна, тя и аз не търпим хомот.
А тя земята си е същата наша родна,
в нея почиват всичките и деца герои.
Прибрала някога в себе си синовете свои,
попила кръвта им в борбата им да е свободна.
Енергия аз черпя от тази родна земя,
работя и пиша за нея моите слова.
Засаждам я на пролет със семена
а тя на есен ме дарява със енергия.
Далече в селцето малко в планина,
отпуска се само тук моята душа.
С труд и усмивка тук обработвам земя,
една земя на баба и дядо, земя на рода!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados