25 февр. 2024 г., 19:18

Енергия

619 2 1

                                     Енергия

 

 

 

Изтръпвам когато те докосвам земя родна

и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.

Обичам те, покланям ти се, искам те свободна

и прекланям се пред теб, падам на колене!

 

Ти моя си земя българска, ти си наша,

от теб аз черпя енергията в моя живот.

Друга земя не признавам, тя си е ваша,

обичам я свободна, тя и аз не търпим хомот.

 

А тя земята си е същата наша родна,

в нея почиват всичките и деца герои.

Прибрала някога в себе си синовете свои,

попила кръвта им в борбата им да е свободна.

 

Енергия аз черпя от тази родна земя,

работя и пиша за нея моите слова.

Засаждам я на пролет със семена

а тя на есен ме дарява със енергия.

 

Далече в селцето малко в планина,

отпуска се само тук моята душа.

С труд и усмивка тук обработвам земя,

една земя на баба и дядо, земя на рода!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...