25.02.2024 г., 19:18

Енергия

620 2 1

                                     Енергия

 

 

 

Изтръпвам когато те докосвам земя родна

и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.

Обичам те, покланям ти се, искам те свободна

и прекланям се пред теб, падам на колене!

 

Ти моя си земя българска, ти си наша,

от теб аз черпя енергията в моя живот.

Друга земя не признавам, тя си е ваша,

обичам я свободна, тя и аз не търпим хомот.

 

А тя земята си е същата наша родна,

в нея почиват всичките и деца герои.

Прибрала някога в себе си синовете свои,

попила кръвта им в борбата им да е свободна.

 

Енергия аз черпя от тази родна земя,

работя и пиша за нея моите слова.

Засаждам я на пролет със семена

а тя на есен ме дарява със енергия.

 

Далече в селцето малко в планина,

отпуска се само тук моята душа.

С труд и усмивка тук обработвам земя,

една земя на баба и дядо, земя на рода!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...