Feb 25, 2024, 7:18 PM

Енергия

615 2 1

                                     Енергия

 

 

 

Изтръпвам когато те докосвам земя родна

и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.

Обичам те, покланям ти се, искам те свободна

и прекланям се пред теб, падам на колене!

 

Ти моя си земя българска, ти си наша,

от теб аз черпя енергията в моя живот.

Друга земя не признавам, тя си е ваша,

обичам я свободна, тя и аз не търпим хомот.

 

А тя земята си е същата наша родна,

в нея почиват всичките и деца герои.

Прибрала някога в себе си синовете свои,

попила кръвта им в борбата им да е свободна.

 

Енергия аз черпя от тази родна земя,

работя и пиша за нея моите слова.

Засаждам я на пролет със семена

а тя на есен ме дарява със енергия.

 

Далече в селцето малко в планина,

отпуска се само тук моята душа.

С труд и усмивка тук обработвам земя,

една земя на баба и дядо, земя на рода!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....