Енигма

Poesía » Otra

1.2K 0 15

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,

приласкана мелодия там във нощта,

тя е блян нереален просто до вчера,

част е от утринна мека роса.

Тя е началото нежно подето,

изворът крехък, бликнал в пръстта,

тя е животът, разтворил звук като ехо,

тя е началото на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Браво. Много хубаво стихотворение. Жалко е само, че коментиралата Бела вече не е тук. Но пък удоволствието да се прочете това съихотворение е истинско.

2016-09-24T22:10:06+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много красиво...

2016-05-07T10:16:47+03:00
странница (Сеси)

Благодаря за хубавите думи, Дочка, Катя, Гавраил, Светла! Светъл празник от мен!

2016-05-06T14:57:35+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Красиво... като Любов! ))

2016-04-24T16:16:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Тя е всичко.Само да я усетиш.Стих-вдъхновение!

2016-04-23T10:02:40+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0