Енигма

Poetry » Other

1.2K 0 15

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,

приласкана мелодия там във нощта,

тя е блян нереален просто до вчера,

част е от утринна мека роса.

Тя е началото нежно подето,

изворът крехък, бликнал в пръстта,

тя е животът, разтворил звук като ехо,

тя е началото на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Bezzhichen (Безжичен)

Браво. Много хубаво стихотворение. Жалко е само, че коментиралата Бела вече не е тук. Но пък удоволствието да се прочете това съихотворение е истинско.

2016-09-24T22:10:06+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много красиво...

2016-05-07T10:16:47+03:00
странница (Сеси)

Благодаря за хубавите думи, Дочка, Катя, Гавраил, Светла! Светъл празник от мен!

2016-05-06T14:57:35+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Красиво... като Любов! ))

2016-04-24T16:16:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Тя е всичко.Само да я усетиш.Стих-вдъхновение!

2016-04-23T10:02:40+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0