20 апр. 2016 г., 21:10

Енигма

1.2K 0 15

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,

приласкана мелодия там във нощта,

тя е блян нереален просто до вчера,

част е от утринна мека роса.

 

Тя е началото нежно подето,

изворът крехък, бликнал в пръстта,

тя е животът, разтворил звук като ехо,

тя е началото на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво. Много хубаво стихотворение. Жалко е само, че коментиралата Бела вече не е тук. Но пък удоволствието да се прочете това съихотворение е истинско.
  • Много красиво...
  • Благодаря за хубавите думи, Дочка, Катя, Гавраил, Светла! Светъл празник от мен!
  • Красиво... като Любов! ))
  • Тя е всичко.Само да я усетиш.Стих-вдъхновение!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....