Енигма

Поезия » Друга

1.2K 0 15

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,

приласкана мелодия там във нощта,

тя е блян нереален просто до вчера,

част е от утринна мека роса.

Тя е началото нежно подето,

изворът крехък, бликнал в пръстта,

тя е животът, разтворил звук като ехо,

тя е началото на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

Браво. Много хубаво стихотворение. Жалко е само, че коментиралата Бела вече не е тук. Но пък удоволствието да се прочете това съихотворение е истинско.

2016-09-24T22:10:06+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много красиво...

2016-05-07T10:16:47+03:00
странница (Сеси)

Благодаря за хубавите думи, Дочка, Катя, Гавраил, Светла! Светъл празник от мен!

2016-05-06T14:57:35+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Красиво... като Любов! ))

2016-04-24T16:16:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Тя е всичко.Само да я усетиш.Стих-вдъхновение!

2016-04-23T10:02:40+03:00