4 mar 2012, 14:28

Еньовден 

  Poesía
650 0 3

Щурци и жаби – кряк и нотопис,

изваяна хармония вселенска.

Не му е времето да я проспиш.

Αко сега пропуснеш, е за вечно.

 

Небето прекипява в тази нощ,

прелива по ръба му пяна звездна.

Сънят от клетва люта е по-лош,

когато хляба със солта разделят

 

ведите на две, вещаят личби,

палят жертвените си огньове.

В пукот, дим и пламъци наричат

магийни заклинания и слово.

 

Отдавна в техните следи вървях -

чергар, в пустинна угар свечерил

под храст нозете си, подбити с прах,

след странстване и жега неумит.

 

Но не разбрах словата за любов

в куршуми как да лея и да вричам.

Те тихо шушнеха със благослов

и смотоляваха последни срички,

 

с които се забожда трън в сърце,

с капка кръв, с болежка до премала.

Така сега се уча на летеж

с опърлено крило на скитащ ангел.

 

И сричам всяка капка светлина,

росата утринна която нищи,

с молитва да се преродя в трева,

извила дъх над сухо коренище.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Йо, за споделения ангелски летеж и нотопис!
  • Валентина!
    Не с магия, с чистота влюбват думите ти...
    Поздравления!
  • "Щурци и жаби – кряк и нотопис,
    изваяна хармония вселенска.
    Не му е времето да я проспиш.
    Αко сега пропуснеш, е за вечно."

    Радвам се, че не пропуснах тази творба. Поздравления!

Propuestas
: ??:??