Еньовден
Щурци и жаби – кряк и нотопис,
изваяна хармония вселенска.
Не му е времето да я проспиш.
Αко сега пропуснеш, е за вечно.
Небето прекипява в тази нощ,
прелива по ръба му пяна звездна.
Сънят от клетва люта е по-лош,
когато хляба със солта разделят
ведите на две, вещаят личби,
палят жертвените си огньове.
В пукот, дим и пламъци наричат
магийни заклинания и слово.
Отдавна в техните следи вървях -
чергар, в пустинна угар свечерил
под храст нозете си, подбити с прах,
след странстване и жега неумит.
Но не разбрах словата за любов
в куршуми как да лея и да вричам.
Те тихо шушнеха със благослов
и смотоляваха последни срички,
с които се забожда трън в сърце,
с капка кръв, с болежка до премала.
Така сега се уча на летеж
с опърлено крило на скитащ ангел.
И сричам всяка капка светлина,
росата утринна която нищи,
с молитва да се преродя в трева,
извила дъх над сухо коренище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
