21 sept 2014, 9:14

Епиграмка – сламка

  Poesía
751 0 6

Епиграмка – сламка

(в океана на познанието,

който е без рамка)

 

Когато мисълта се колебае,

магнетична е –

със сигурност ще ме обае,

ако пък самонадеяна е тя,

ще ми досади,

като емисия новини.

 

Самоувереният ум

наперен е като паун,

скучничко си той прикльовква,

същинска е кака Сийка,

клюкарката ни – комшийка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато мисълта се колебае,
    магнетична е –
    със сигурност ще ме обае,"

    И с мен така е.
    Поздрави!
  • Taka e, увереността и мен ме хвърля в едни съмнения...
  • съмнението на мъдреците е за предпочитане пред увереността на глупците!
    браво, Роси!!!
  • Интересно ми беше, Роси.Показва и друга страна от творчеството ти.
    За мен - непозната до сега. Поздрав от сърце!
  • прикльовква)))

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...