Епилог
Прескачаме през дните, от епоха във епоха.
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден,
изгубени докрай сред злободневното.
И не светът, а ти си променен.
И следващото утро ще ни е последно.
Не успяхме да се случим в този кратък миг.
Докрай опитахме, уви, обаче
запази за спомен моя светъл лик.
Във бездната с отворени очи, като сираче
ще чакаш някой да те навести.
Не си сама, и аз не бях, нали?
© Константин Дренски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колко често хората казват: А преди светът беше друг.
Не е вярно, не светът, а те са били други. Много важно прозрение е твоето, макар сред тъгата на стиховете ти