4 jun 2012, 9:38

Ерес по Задушница 

  Poesía » Otra
736 0 3

Не искам

по Задушница да бъда

там,

додето за последно ги изпратих  –

първом мама тръгна,

 следваше я брат ми.

И последно - тати…

С череши

 Господ няма как да съблазня,

да им опрости греховете,

от любов посети…

 

Че те си бяха плът и кръв.

И ако не грешаха,

 защо тогава долу, тук,

 във Ада безкомпромисен

заедно със мен живяха?

Ей тъй ги помня,

всеки с по един

раздиращ от обида и

обичащ спомен…

 

Оставиха ме да ги

мисля.  Безсълзливо…

Обичам ги,

но Бог си ги прибра…

Ще чакам

следващата среща с тях.

На живо.

Сега

осъмвам всеки път –

Сама полу-душа.

В молитва търпелива.

© Таня Хаджидимитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??