Ерес по Задушница
Не искам
по Задушница да бъда
там,
додето за последно ги изпратих –
първом мама тръгна,
следваше я брат ми.
И последно - тати…
С череши
Господ няма как да съблазня,
да им опрости греховете,
от любов посети…
Че те си бяха плът и кръв.
И ако не грешаха,
защо тогава долу, тук,
във Ада безкомпромисен
заедно със мен живяха?
Ей тъй ги помня,
всеки с по един
раздиращ от обида и
обичащ спомен…
Оставиха ме да ги
мисля. Безсълзливо…
Обичам ги,
но Бог си ги прибра…
Ще чакам
следващата среща с тях.
На живо.
Сега
осъмвам всеки път –
Сама полу-душа.
В молитва търпелива.
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.
