Ерес по Задушница

4 июн. 2012 г., 09:38

Поэзия » Другая

664 0 3

Не искам

по Задушница да бъда

там,

додето за последно ги изпратих –

първом мама тръгна,

следваше я брат ми.

И последно - тати…

С череши

Господ няма как да съблазня,

да им опрости греховете,

от любов посети…

Че те си бяха плът и кръв.

И ако не грешаха,

защо тогава долу, тук,

във Ада безкомпромисен

заедно със мен живяха?

Ей тъй ги помня,

всеки с по един

раздиращ от обида и

обичащ спомен…

Оставиха ме да ги

мисля. Безсълзливо…

Обичам ги,

но Бог си ги прибра…

Ще чакам

следващата среща с тях.

На живо.

Сега

осъмвам всеки път –

Сама полу-душа.

В молитва търпелива.