Изпитваш ли ме, Господи?
Боли. И в тебе губя вяра.
По пътя – сенки, слънчеви следи.
И кръстът вчера бе по мяра.
При тебе идвам. Сам-сама.
Бушува гняв, валят въпроси.
Отекват като капки дъжд
в тишина. И пустота.
А ти защо си?
Утеха като зрънце ми вдъхни.
Кураж очи в очи. Отново.
Студено е. И Богородица мълчи.
Залисвай ме със слово.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
