13.04.2017 г., 10:36

Еретично

406 1 1

Изпитваш ли ме, Господи?

Боли. И в тебе губя вяра.

По пътя – сенки, слънчеви следи.

И кръстът вчера бе по мяра.

 

При тебе идвам. Сам-сама.

Бушува гняв, валят въпроси.

Отекват като капки дъжд

в тишина. И пустота.

А ти защо си?

 

Утеха като зрънце ми вдъхни.

Кураж очи в очи. Отново.

Студено е. И Богородица мълчи.

Залисвай ме със слово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...