Изпитваш ли ме, Господи?
Боли. И в тебе губя вяра.
По пътя – сенки, слънчеви следи.
И кръстът вчера бе по мяра.
При тебе идвам. Сам-сама.
Бушува гняв, валят въпроси.
Отекват като капки дъжд
в тишина. И пустота.
А ти защо си?
Утеха като зрънце ми вдъхни.
Кураж очи в очи. Отново.
Студено е. И Богородица мълчи.
Залисвай ме със слово.
© Христина Комаревска All rights reserved.