16 ago 2015, 22:06

Eрнесто

613 0 2

За мене си несбъднато желание
В тихата и кротка безнадеждност
Аз вече нямам нужда от страдание
Не търся ни любов, ни нежност

 

След тебе ще отекнат стъпките
И спомените ще замлъкнат сиви
А нашите моменти стъпкани
Ще бъдат като никога красиви

 

Без тебе пак ще пеят птичките
И хиляди щурци ще има в мрака
Напразни са усилията, всичките
Аз вече нямам сили да те чакам

 

След мене ще са други дните ти
Спокойни, може би и малко тъжни
Но искам да си спомняш винаги
Че бях до теб, когато беше в нужда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...