16 авг. 2015 г., 22:06

Eрнесто

614 0 2

За мене си несбъднато желание
В тихата и кротка безнадеждност
Аз вече нямам нужда от страдание
Не търся ни любов, ни нежност

 

След тебе ще отекнат стъпките
И спомените ще замлъкнат сиви
А нашите моменти стъпкани
Ще бъдат като никога красиви

 

Без тебе пак ще пеят птичките
И хиляди щурци ще има в мрака
Напразни са усилията, всичките
Аз вече нямам сили да те чакам

 

След мене ще са други дните ти
Спокойни, може би и малко тъжни
Но искам да си спомняш винаги
Че бях до теб, когато беше в нужда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...